Nov 5, 2005, 8:55 PM

Не мога да кажа сбогом

  Poetry
1.3K 0 0

Тръгвам си с болка в сърцето,

безсилен да кажа дори и сбогом.

Остана ми да гледам как в моите очи се срутва небето,

и угасват звездите една по една,

не намерили любовта.

А часовника тиктака,

и не може той да чака,

да каже някой обичам те.

И не разбрал дали ти бе любовта,

макар сърцето ми да бъде празна мина,

с хиляди сълзи скрити в очите,

налага се!!!

И без да кажа сбогом,

пак ще си замина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...