5 нояб. 2005 г., 20:55

Не мога да кажа сбогом

1.3K 0 0

Тръгвам си с болка в сърцето,

безсилен да кажа дори и сбогом.

Остана ми да гледам как в моите очи се срутва небето,

и угасват звездите една по една,

не намерили любовта.

А часовника тиктака,

и не може той да чака,

да каже някой обичам те.

И не разбрал дали ти бе любовта,

макар сърцето ми да бъде празна мина,

с хиляди сълзи скрити в очите,

налага се!!!

И без да кажа сбогом,

пак ще си замина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...