7.08.2022 г., 11:22

Не мога да не вярвам в чудеса

683 5 3

Не мога да не вярвам в чудеса.
Те скрити са на розите в бодлите,
на лешника в притворната реса
и в светлата коруба на брезите.

 

И има ги в очите на сърна,
която от любов е подивяла.
От падащи звезди, във светлина,
нагрята и разискрена до бяло.

 

Не искам да не вярвам в чудеса!
Човекът денем в себе си ги носи,
а нощем крие в своята сълза -
отгледана в сърцето. И магьосна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...