Не мога да не вярвам в чудеса.
Те скрити са на розите в бодлите,
на лешника в притворната реса
и в светлата коруба на брезите.
И има ги в очите на сърна,
която от любов е подивяла.
От падащи звезди, във светлина,
нагрята и разискрена до бяло.
Не искам да не вярвам в чудеса!
Човекът денем в себе си ги носи,
а нощем крие в своята сълза -
отгледана в сърцето. И магьосна.
© Елия All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
