Не мога да помогна
Тази тъга във очите я зная,
лъга ме тя не един път.
За всичко отминало вече нехая.
И без теб е красив и щедър светът.
Всичко днес е свършило, всичко е отминало.
Даже спомените в мене времето изтри.
Спомням си понякога чувството изстинало.
Вече и в съня ми кратък не дохождаш ти.
Време ще мине, ти ще срещнеш отново
някое бедно, наивно момче.
То ще бъде за тебе на всичко готово.
Не го отминавай, разкажи му поне.
Как безумно и нежно се обичаха двама,
как изтръпваха устни, в устните впити.
Със лица посребрени от луната голяма,
как си шепнеха тайни, за другите скрити.
Как, нежни и чисти, валяха в тях чувствата,
неуморно пришпорвайки краткостта на нощта.
За да видят отново, че "влака изпуснат е",
като съдник без милост как пристига денят.
Разкажи за целувките, с които се будеха,
за невинния грях на тяхната младост,
колко слухове хорски безсрамно ги хулеха.
Непростената блудница бе тяхната радост.
Не пропускай и тъжния ден на раздяла.
Как за миг момчето порасна.
Щом тя обясни, че любовта отлетяла,
той разбра, но сърцето... угасна.
Ти оставаш моя първа и последна
любов завинаги, която тъй ме трогна!
На тез след мен, що гаснат в теб безследно,
аз съм безсилен и не мога да помогна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
