Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
29.07.2008 г., 8:57 ч.

Не мога да помогна 

  Поезия » Любовна
647 0 9

Тази тъга във очите я зная,

лъга ме тя не един път.

За всичко отминало вече нехая.

И без теб е красив и щедър светът.

 

Всичко днес е свършило, всичко е отминало.

Даже спомените в мене времето изтри.

Спомням си понякога чувството изстинало.

Вече и в съня ми кратък не дохождаш ти.

 

Време ще мине, ти ще срещнеш отново

някое бедно, наивно момче.

То ще бъде за тебе на всичко готово.

Не го отминавай, разкажи му поне.

 

Как безумно и нежно се обичаха двама,

как изтръпваха устни, в устните впити.

Със лица посребрени от луната голяма,

как си шепнеха тайни, за другите скрити.

 

Как, нежни и чисти, валяха в тях чувствата,

неуморно пришпорвайки краткостта на нощта.

За да видят отново, че "влака изпуснат е",

като съдник без милост как пристига денят.

 

Разкажи за целувките, с които се будеха,

за невинния грях на тяхната младост,

колко слухове хорски безсрамно ги хулеха.

Непростената блудница бе тяхната радост.

 

Не пропускай и тъжния ден на раздяла.

Как за миг момчето порасна.

Щом тя обясни, че любовта отлетяла,

той разбра, но сърцето... угасна.

 

Ти оставаш моя първа и последна

любов завинаги, която тъй ме трогна!

На тез след мен, що гаснат в теб безследно,

аз съм безсилен и не мога да помогна.

© Пламен Рашков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • звучи като приказка... или като песен... жалко само че го има и шестият стих на раздялата...
    поздрави за прекрасното стихотворение!
  • Добре ама... можеш и по-добре! Усещам го. На места ритъма бяга и на места можеха да се подберат по - сполучливи думи да изразиш чуството. Малко си бързал, но... като цяло стихото е мнооого яко. Браво!!! Комплименти!
  • Чисто...невероятно чисто чувство! Чак очудва.
    Много нежно стихотворение.
  • Тъжно, но силно!
  • Хубаво е! И тъжно, но все пак това е животът! Поздрави!
  • Невероятно.Звучи ми като балада.
  • тъжно...но толкова истинско и прекрасно...
  • Посвещение на тъгата...,
    но "Раздялата не боли.
    Раздялата никога не е боляла.
    Болят очите,казващи сбогом.
    Болят ръцете,очакващи завръщане.
    Боли един изгубен свят
    и хилядите твои мигове болят.
    Раздялата не боли.
    Раздялата никога не е боляла."
  • Силен стих!
    Докосващ!
Предложения
: ??:??