Гледат ме накриво всички
и говорят тихо зад гърба ми,
за постъпките ми нетипични
и какъв ще е синът ми....

Бил съм различен говорят
и си измислят истории, всякакви
а може би със себе си те се гордеят
за това, че всички са еднакви....

Гледат завистливо скъпите ми дрехи,
той е различен - продължават да говорят....
но не знаят как се боря от сутрин до вечер,
за майка ми, за баща ми и за всички мои близки!

Днес всеки ме гледа накриво и ми завижда,
а аз се боря на масата никога да не липсва хляб....
Да са живи и здрави брат ми, дядо и баба,
а хората да говорят - аз не мога да съм като тях!

Калоян Калинов

(29-10-2015)