Не мога да съм като тях
Гледат ме накриво всички
и говорят тихо зад гърба ми,
за постъпките ми нетипични
и какъв ще е синът ми....
Бил съм различен говорят
и си измислят истории, всякакви
а може би със себе си те се гордеят
за това, че всички са еднакви....
Гледат завистливо скъпите ми дрехи,
той е различен - продължават да говорят....
но не знаят как се боря от сутрин до вечер,
за майка ми, за баща ми и за всички мои близки!
Днес всеки ме гледа накриво и ми завижда,
а аз се боря на масата никога да не липсва хляб....
Да са живи и здрави брат ми, дядо и баба,
а хората да говорят - аз не мога да съм като тях!
Калоян Калинов
(29-10-2015)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
