17.08.2011 г., 16:22

Не мога да те пусна...

1.7K 0 33


 

Не мога

да те пусна,

лято,

преди в очите ми

да са танцували

светулки…

Преди щурците

да са скъсали

струните

на летните цигулки...

Преди със слънце

да си сплело

дните си

във златни

люлки… 

 

Не мога да те пусна, лято...

                               

                                                   17.08.2011 год.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ник, Палома, Латинка,Нина!
  • Аз ли вече не помня, какво ми става...Да не познавам такъв човек като теб? Срам, та срам! Е, вярно, че не се захласвам по поезия, но това ми хареса изключително много
  • Прекрасно! Според мен звучи като тъга, не можеш да спреш лятото и изобщо отиващите си неща....Интересно как всеки си го разбира по свой начин...))
  • Krasivo i nejno! No mislia,4e v proza (kakvoto e vsa6tnost) po bi mu otivalo.
    Haresa mi!
  • Да,Ели...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...