Не можеш да ми подариш вселените
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина.
Така горяла,
днес сама изстивам,
опитала вкуса
на твойто безразличие.
Не можеш
да ми подариш
вселените.
Не искаш вече,
а не е и нужно.
Откъсна ми звезди,
но ги разстреля,
когато заблестяха ярко
в тъмното.
По дяволите,
твоите мълчания!
И стига сме си
мерили вините.
В пропуснатото ùмане
ти сам затвори
очите, набраздени с
вечни липси.
Но ти решил си
да потънеш в мрака си.
А аз отдавна вече
не ти стигам.
И днес, след толкоз ровене
в душата ми,
до края не посмя
да ме обичаш.
© Елмира Митева Всички права запазени
Радвам се, че виждам и някои нови имена под мой стих.
Сияна, Пауаа, Ел, Цвети, Мишо – специални поздрави! Надявам се тази „среща” да не остане първа и последна.
Веси, Петя, Еми, Марго, Васко – с поздрав и благодарност и към вас! Прегръщам ви!
А ти, IceBurn, първо – към кого се обръщаш? Към лирическата или към авторката? И второ – научи правилната форма и употреба на глаголите в повелително и изявително наклонение, които се учат в 5-ти клас, преди да даваш съвети!
* стой - 2л.,ед.ч.,сег.вр., повелително наклонение (заповедна форма).
* стои - 3л.,ед.ч.,сег.вр., изявително наклонение, 2-ро спрежение.