Не можеш да ми подариш вселените
Не можеш да ми подариш вселените
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина.
Така горяла,
днес сама изстивам,
опитала вкуса
на твойто безразличие.
Не можеш
да ми подариш
вселените.
Не искаш вече,
а не е и нужно.
Откъсна ми звезди,
но ги разстреля,
когато заблестяха ярко
в тъмното.
По дяволите,
твоите мълчания!
И стига сме си
мерили вините.
В пропуснатото ùмане
ти сам затвори
очите, набраздени с
вечни липси.
Но ти решил си
да потънеш в мрака си.
А аз отдавна вече
не ти стигам.
И днес, след толкоз ровене
в душата ми,
до края не посмя
да ме обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
