Не можеш да надбягаш времето
Не можеш да надбягаш времето
От вечно бързане пропусках гари,
прескачайки над локви и дувари,
рискувах вместо цяла да остана,
да причиня поредната си рана...
Пресушвах без думи реки от сълзи,
истерично се смеех, когато боли,
белези криех с бляскави дрехи,
и мечтаех за железни доспехи.
Все не намерих кой да ми каже
и пряк път към Едем да покаже,
между капките как се минава,
и сред виновни невинен оставаш...
С бреме натежало от толкова грешки
вече не тичам направо, лудешки...
Само сърцето не се озапти
и все същото безразсъдно лети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
