10.05.2013 г., 11:22

Не на мен тия

1.3K 1 20

До тука бяхме, край, така да знаеш!

Тебеподобни колко ги отписах...

Със чувствата ми искаш да играеш?

Не си познал! Защо се тъй стъписа?

 

Не можел със една... О, Боже мили!

Но пък обичал ме... Я, стига, замълчи!

Сърцето, скъпи мой, е неделимо,

единствена не съм ли, забрави...

 

Да бъдеш с мен, и с нея, и със други?

Такива филми... моля! В друг живот.

Прости за думите ми груби...

но искам всеотдайност и любов!

 

Любов, която никак не насища,

и някой, знаещ точно колко струвам. 

Върви сега, подклаждай си огнища

с измислени и шеметни заблуди.

 

 

P.S. Лирическата е съвсем истинска, но няма нищичко общо с мен, е... само малко де, като нея съм проклета ;))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така - право куме в очите
  • Знае се, мъжът ловува
    С много дами той общува.
    Да посее семе с взлом –
    Природен е това закон.

    Жани, ти недей тъгува,
    Мъжът обича да лудува.
    И кога се наиграе,
    Грешката си ще признае.
  • Знам, Безжичен, знам. И много се радвам на коментара ти, защото ти си единственият, който се осмели да го изрече на глас. Уважавам такава искреност. Аз самата казах по- надолу "това нещо" а не стих Получават ми стиховете, когато излизат от сърцето ми, а не когато някой ме накара да напиша нещо, за да натрие носа на друг
    А що се отнася до надеждата... и аз така, и ще
  • Съжалявам. Това е много елементарно и няма никаква поезия. Съжалявам, че трябва да го кажа, но иначе няма да съм точен. А имаш толкова добри попадения. Иска ми се да чета добрите ти неща! Нядявам се много!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...