До тука бяхме, край, така да знаеш!
Тебеподобни колко ги отписах...
Със чувствата ми искаш да играеш?
Не си познал! Защо се тъй стъписа?
Не можел със една... О, Боже мили!
Но пък обичал ме... Я, стига, замълчи!
Сърцето, скъпи мой, е неделимо,
единствена не съм ли, забрави...
Да бъдеш с мен, и с нея, и със други?
Такива филми... моля! В друг живот.
Прости за думите ми груби...
но искам всеотдайност и любов!
Любов, която никак не насища,
и някой, знаещ точно колко струвам.
Върви сега, подклаждай си огнища
с измислени и шеметни заблуди.
P.S. Лирическата е съвсем истинска, но няма нищичко общо с мен, е... само малко де, като нея съм проклета ;))
© Жанет Велкова All rights reserved.