10 мая 2013 г., 11:22

Не на мен тия

1.3K 1 20

До тука бяхме, край, така да знаеш!

Тебеподобни колко ги отписах...

Със чувствата ми искаш да играеш?

Не си познал! Защо се тъй стъписа?

 

Не можел със една... О, Боже мили!

Но пък обичал ме... Я, стига, замълчи!

Сърцето, скъпи мой, е неделимо,

единствена не съм ли, забрави...

 

Да бъдеш с мен, и с нея, и със други?

Такива филми... моля! В друг живот.

Прости за думите ми груби...

но искам всеотдайност и любов!

 

Любов, която никак не насища,

и някой, знаещ точно колко струвам. 

Върви сега, подклаждай си огнища

с измислени и шеметни заблуди.

 

 

P.S. Лирическата е съвсем истинска, но няма нищичко общо с мен, е... само малко де, като нея съм проклета ;))

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно така - право куме в очите
  • Знае се, мъжът ловува
    С много дами той общува.
    Да посее семе с взлом –
    Природен е това закон.

    Жани, ти недей тъгува,
    Мъжът обича да лудува.
    И кога се наиграе,
    Грешката си ще признае.
  • Знам, Безжичен, знам. И много се радвам на коментара ти, защото ти си единственият, който се осмели да го изрече на глас. Уважавам такава искреност. Аз самата казах по- надолу "това нещо" а не стих Получават ми стиховете, когато излизат от сърцето ми, а не когато някой ме накара да напиша нещо, за да натрие носа на друг
    А що се отнася до надеждата... и аз така, и ще
  • Съжалявам. Това е много елементарно и няма никаква поезия. Съжалявам, че трябва да го кажа, но иначе няма да съм точен. А имаш толкова добри попадения. Иска ми се да чета добрите ти неща! Нядявам се много!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...