10 may 2013, 11:22

Не на мен тия

  Poesía » Otra
1.3K 1 20

До тука бяхме, край, така да знаеш!

Тебеподобни колко ги отписах...

Със чувствата ми искаш да играеш?

Не си познал! Защо се тъй стъписа?

 

Не можел със една... О, Боже мили!

Но пък обичал ме... Я, стига, замълчи!

Сърцето, скъпи мой, е неделимо,

единствена не съм ли, забрави...

 

Да бъдеш с мен, и с нея, и със други?

Такива филми... моля! В друг живот.

Прости за думите ми груби...

но искам всеотдайност и любов!

 

Любов, която никак не насища,

и някой, знаещ точно колко струвам. 

Върви сега, подклаждай си огнища

с измислени и шеметни заблуди.

 

 

P.S. Лирическата е съвсем истинска, но няма нищичко общо с мен, е... само малко де, като нея съм проклета ;))

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така - право куме в очите
  • Знае се, мъжът ловува
    С много дами той общува.
    Да посее семе с взлом –
    Природен е това закон.

    Жани, ти недей тъгува,
    Мъжът обича да лудува.
    И кога се наиграе,
    Грешката си ще признае.
  • Знам, Безжичен, знам. И много се радвам на коментара ти, защото ти си единственият, който се осмели да го изрече на глас. Уважавам такава искреност. Аз самата казах по- надолу "това нещо" а не стих Получават ми стиховете, когато излизат от сърцето ми, а не когато някой ме накара да напиша нещо, за да натрие носа на друг
    А що се отнася до надеждата... и аз така, и ще
  • Съжалявам. Това е много елементарно и няма никаква поезия. Съжалявам, че трябва да го кажа, но иначе няма да съм точен. А имаш толкова добри попадения. Иска ми се да чета добрите ти неща! Нядявам се много!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...