28.08.2007 г., 1:21

Не на насилието!!!

3.9K 1 32
Удряш.
Удряш.
Силно.
Толкова боли.
Усещам как кръвта се стича.
Вместо сълзи.
Удряш.
Но не по лицето,
за да не оставиш следи.
На тялото болка причиняваш,
а и сърцето го боли.
Удряш.
Със юмрук.
Със сила.
Не те интересува,
че биеш жена.
Мразиш ги всичките,
но така си отмъщаваш, поне на една.
Удряш.
Болезнено.
Почти до смърт.
Викаш.
Псуваш.
Това е твоят път.
Най-боли с колана.
Оставя червени следи.
Толкова ужас и болка.
Нечовешка мъка и сълзи.
Удряш.
Не спираш.
Сякаш искаш да умра.
Удряш.
Забравяш, че биеш жена.
Свърши.
Готов си.
И утре е ден.
Заминаваш.
И скоро отново ще дойдеш,
да си "поговориш" с мен.
Всичко се повтаря.
Всекидневно почти.
Болката душа и тяло изгаря,
а аз не мога без твоите очи.


                                       
                                                                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...