Не нейде Там!
Пътеките степни по сънища тичат.
Вятърът вече авер е с дъжда.
Момини клепки стихове пишат.
Месец занича звездица - мечта.
Малка прашинка в чужда планета,
диша Душата... Но пък я има!
Капка росица в слънце засветила!
Зунка - дъгица в бялата зима!
Тъмна Магия! Поглед в Отвъдното!
Паля свещица за твойте очи!
Нашата обич... Вселенска... Несбъдната...
Нека в Свръхнова и в лава гори!
Дали ще се срещнем... Искам да мога
Деня да дочакам... Искам за знам,
че Земната Радост е дарена от Бога,
Тук, щом те има!!! А не нейде Там...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
