3 sept 2011, 12:00

Не нейде Там! 

  Poesía » De amor
737 0 7

Пътеките степни по сънища тичат.

Вятърът вече авер е с дъжда.

Момини клепки стихове пишат.

Месец занича звездица - мечта.

 

 

Малка прашинка в чужда планета,

диша Душата... Но пък я има!

Капка росица в слънце засветила!

Зунка - дъгица в бялата зима!

 

 

Тъмна Магия! Поглед в Отвъдното!

Паля свещица за твойте очи!

Нашата обич... Вселенска... Несбъдната...

Нека в Свръхнова и в лава гори!

 

 

Дали ще се срещнем... Искам да мога

Деня да дочакам... Искам за знам,

че Земната Радост е дарена от Бога,

Тук, щом те има!!! А не нейде Там...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??