Не остана нищо от мен
От мен отломки само останаха
и аз ги събирам парче по парче.
Подреждам ги доколкото мога,
опитвам се да съединя своето сърце.
Но и мечтите, и те се прекършиха,
заедно с неспокойната ми душа.
А как бяха литнали и извисени,
но сега съм съвсем на дъното - сама.
Погледът ми вече не е радостен,
помръкнаха добрите ми очи.
Жаждата ми за живот изчезна
и сама се изтезавам. Нека да боли!
Ръцете ми от мъка се прекършиха,
че няма вече да прегръщат теб.
А преди им беше толкова хубаво,
те имаха теб, а ти - мен.
Устните ми безгласно замълчаха,
вече не ще раздават страстни целувки в нощта.
Животът е такъв - коварен и несправедлив,
а аз съм изоставена и нещастна жена.
Все пак аз съм тук. Има надежда една.
Ще продължавам своят път - да търся и преоткривам света.
и аз ги събирам парче по парче.
Подреждам ги доколкото мога,
опитвам се да съединя своето сърце.
Но и мечтите, и те се прекършиха,
заедно с неспокойната ми душа.
А как бяха литнали и извисени,
но сега съм съвсем на дъното - сама.
Погледът ми вече не е радостен,
помръкнаха добрите ми очи.
Жаждата ми за живот изчезна
и сама се изтезавам. Нека да боли!
Ръцете ми от мъка се прекършиха,
че няма вече да прегръщат теб.
А преди им беше толкова хубаво,
те имаха теб, а ти - мен.
Устните ми безгласно замълчаха,
вече не ще раздават страстни целувки в нощта.
Животът е такъв - коварен и несправедлив,
а аз съм изоставена и нещастна жена.
Все пак аз съм тук. Има надежда една.
Ще продължавам своят път - да търся и преоткривам света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
