От мен отломки само останаха
и аз ги събирам парче по парче.
Подреждам ги доколкото мога,
опитвам се да съединя своето сърце.
Но и мечтите, и те се прекършиха,
заедно с неспокойната ми душа.
А как бяха литнали и извисени,
но сега съм съвсем на дъното - сама.
Погледът ми вече не е радостен,
помръкнаха добрите ми очи.
Жаждата ми за живот изчезна
и сама се изтезавам. Нека да боли! ...