ju58 (Юлия Барашка)
85 267
27.12.2012 г., 0:07 ч.

Не питаш 

  Поезия » Любовна
748 0 3

 

 

 

Събирах, събирах... Неизказани думи,

болки, псевдо истини, безчувствия...

Събрах и тъгата от жиците в утрото,

когато птиците ги напуснаха.

 

Измислих си мигове, петолиния без ноти...

Срещах те на измислената си улица

и на твоя живот обърках посоката,

карах те да започваш от нулата.

 

Безименна улица, не водеща никъде,

на картата нея просто я няма.

Ти ме чакаше там и без нищо да питаш,

подаде ръка и тръгнахме двама.

 

А аз вместо с ръце, със криле от мъгла

да те милвам опитвам, опитвам, опитвам...

Не попита дори откъде съм дошла.

Ти просто ме искаш и нищо не питаш...

 

Насъбрах във очите си капки мътна вода,

не успявам, не мога да бъда послушна.

Ще съм твоя... Дори да не знам докога,

но останеш ли с мен, ще затънеш до гуша.

 

© Юлия Барашка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??