ju58 (Юлия Барашка)
85 267
Dec 27, 2012, 12:07 AM

Не питаш 

  Poetry » Love
749 0 3

 

 

 

Събирах, събирах... Неизказани думи,

болки, псевдо истини, безчувствия...

Събрах и тъгата от жиците в утрото,

когато птиците ги напуснаха.

 

Измислих си мигове, петолиния без ноти...

Срещах те на измислената си улица

и на твоя живот обърках посоката,

карах те да започваш от нулата.

 

Безименна улица, не водеща никъде,

на картата нея просто я няма.

Ти ме чакаше там и без нищо да питаш,

подаде ръка и тръгнахме двама.

 

А аз вместо с ръце, със криле от мъгла

да те милвам опитвам, опитвам, опитвам...

Не попита дори откъде съм дошла.

Ти просто ме искаш и нищо не питаш...

 

Насъбрах във очите си капки мътна вода,

не успявам, не мога да бъда послушна.

Ще съм твоя... Дори да не знам докога,

но останеш ли с мен, ще затънеш до гуша.

 

© Юлия Барашка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??