Не питаш
Събирах, събирах... Неизказани думи,
болки, псевдо истини, безчувствия...
Събрах и тъгата от жиците в утрото,
когато птиците ги напуснаха.
Измислих си мигове, петолиния без ноти...
Срещах те на измислената си улица
и на твоя живот обърках посоката,
карах те да започваш от нулата.
Безименна улица, не водеща никъде,
на картата нея просто я няма.
Ти ме чакаше там и без нищо да питаш,
подаде ръка и тръгнахме двама.
А аз вместо с ръце, със криле от мъгла
да те милвам опитвам, опитвам, опитвам...
Не попита дори откъде съм дошла.
Ти просто ме искаш и нищо не питаш...
Насъбрах във очите си капки мътна вода,
не успявам, не мога да бъда послушна.
Ще съм твоя... Дори да не знам докога,
но останеш ли с мен, ще затънеш до гуша.
© Юлия Барашка All rights reserved.
