23.01.2009 г., 17:03

Не плачи, Далал

1.5K 0 6

Не плачи, Далал

Абдулрахман Акра

-----------------------

Защо ли плачеш, Далал?
Хубавото момиченце,
нали твоето има,
на език майчин означава
Глезена.
Усмихни се тогава
и си гали котката -
единственото живо същество,
което намери
под разрухата...
А за двамата убити братя
и малката убита сестричка,
както и за майка и баща убити,
да не питаш!
Само се усмихни
и благодари на Бога,
че живееш до демократичния оазис
на Израел,
откъдето ви дойде
Новогодишния поздрав,
написан на ракета.
А за белият фосфор,
да не питаш много.
Това не е забранено оръжие,
А полезно вещество,
което разтваря
мазната тъкан,
за да станете по-фини деца
и по-красиви!
Погали си котката, Далал,
и потърси още
във разрухата
ризата на Мохамед
и училищната форма
на Гайдаа...
И благодари на Израел,
че съгласи се да оставят
под останките на разрушения ти дом
парчета дрехи,
мириса на братята убити
и на барут!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докторе, какво ли става с теб...
  • Доплака ми се!
    Усетих болката и ужаса...
  • Драги приятели:
    Лошо е..болезнено е..Да. Но- за съжаление- и е реално.
    Далал Не е метафора , а реално момиче от Газа
    Нейната история можете да четете, да гледате, и да чуете на следния линк:
    http://azsymzagaza.blogspot.com/2009/01/blog-post_22.html
    Кога ще се радваме на свят мирен и щастлив?
    За вас не знам приятели добри.Но за мен като палестинец ви казвам: Едва ли.
    Но въпреки всичко: мечтаем за мир и любов и осигурено детство за нашите дечица..въпреки всичките човешки зверове навсякъде по света!
  • как се пише това...д-р Акра...
    мене сърцето ми спря...дъх не ми остана...
    престъпление е...войната е престъпление...и Наказание...
    и толкова болка...
  • Все повече се убеждавам, че не може да съществува хуманно общество на база "човек"...
    В 21-ви век... а сякаш сме още далеч преди средновековието...
    "Кога ще превземем междучовешкото пространство?"

    Боли ме за всяка детска сълза...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...