23.01.2009 г., 17:03

Не плачи, Далал

1.5K 0 6

Не плачи, Далал

Абдулрахман Акра

-----------------------

Защо ли плачеш, Далал?
Хубавото момиченце,
нали твоето има,
на език майчин означава
Глезена.
Усмихни се тогава
и си гали котката -
единственото живо същество,
което намери
под разрухата...
А за двамата убити братя
и малката убита сестричка,
както и за майка и баща убити,
да не питаш!
Само се усмихни
и благодари на Бога,
че живееш до демократичния оазис
на Израел,
откъдето ви дойде
Новогодишния поздрав,
написан на ракета.
А за белият фосфор,
да не питаш много.
Това не е забранено оръжие,
А полезно вещество,
което разтваря
мазната тъкан,
за да станете по-фини деца
и по-красиви!
Погали си котката, Далал,
и потърси още
във разрухата
ризата на Мохамед
и училищната форма
на Гайдаа...
И благодари на Израел,
че съгласи се да оставят
под останките на разрушения ти дом
парчета дрехи,
мириса на братята убити
и на барут!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докторе, какво ли става с теб...
  • Доплака ми се!
    Усетих болката и ужаса...
  • Драги приятели:
    Лошо е..болезнено е..Да. Но- за съжаление- и е реално.
    Далал Не е метафора , а реално момиче от Газа
    Нейната история можете да четете, да гледате, и да чуете на следния линк:
    http://azsymzagaza.blogspot.com/2009/01/blog-post_22.html
    Кога ще се радваме на свят мирен и щастлив?
    За вас не знам приятели добри.Но за мен като палестинец ви казвам: Едва ли.
    Но въпреки всичко: мечтаем за мир и любов и осигурено детство за нашите дечица..въпреки всичките човешки зверове навсякъде по света!
  • как се пише това...д-р Акра...
    мене сърцето ми спря...дъх не ми остана...
    престъпление е...войната е престъпление...и Наказание...
    и толкова болка...
  • Все повече се убеждавам, че не може да съществува хуманно общество на база "човек"...
    В 21-ви век... а сякаш сме още далеч преди средновековието...
    "Кога ще превземем междучовешкото пространство?"

    Боли ме за всяка детска сълза...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...