26.02.2010 г., 19:53 ч.

Не плачи, мила! 

  Поезия » Любовна
528 0 0

Не плачи, мила!

/ провокирано и посветено /

Не плачи, мила... Всичко е предрешено...
Още от раждане със Смъртта сме венчани...
Спомен да бъда... Да изтичаш по мене...
аз пък звездица... в Небето да стана...

Не плачи, мъничко... иначе ще се задавя...
На талази бумтят и Болката и Тъгата...
Аз също зная какво е Раздяла...
Аз също зная колко е пуста Дъгата...

Не плачи, мила! На Небето засмей се!
Нали, на раздяла, обеща да бъдеш щастлива?!?
Щом Живот ти оставих, хайде де, поживей си!
Молбата ми приеми... и проживей го красиво!


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??