Не плачи, мила!

Поезия » Любовна

713 0 0

/ провокирано и посветено /

Не плачи, мила... Всичко е предрешено...
Още от раждане със Смъртта сме венчани...
Спомен да бъда... Да изтичаш по мене...
аз пък звездица... в Небето да стана...

Не плачи, мъничко... иначе ще се задавя...
На талази бумтят и Болката и Тъгата...
Аз също зная какво е Раздяла...
Аз също зная колко е пуста Дъгата...

Не плачи, мила! На Небето засмей се!
Нали, на раздяла, обеща да бъдеш щастлива?!?
Щом Живот ти оставих, хайде де, поживей си!
Молбата ми приеми... и проживей го красиво!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0