Не пледирам "мъдрост", а "Любов"
Надявам се да си отида тихо.
Защото тъй и - тихичко, живях
в кюшенцето на времевия ритъм.
В съня ми. Ще долавям детски смях
и босите топуркащи крачета
на всичките късометражни дни,
записани в битийната ми лента,
с която всеки, сам, ще се яви
пред своя безпогрешен съдник.
Дано присъдата ми е "добра"!
Дано желязната ми съвест,
финално, да склони глава!
В съня ще искам, за последно,
да залюлея Палавника на ръце
и двама заедно да побеснеем,
"на щура баба щурото момче".
Да чуя звън на счупена чиния
и видя дяволче в зеница на дете,
когато с "няма, мамо, поразии
да правя вече" гнева ми разнесе
на хиляди невидими парчета;
преди да хукне, звучно залепи
целувчицата право на сърце ми -
за нова пакост "договора" да скрепи.
Ще изживея миг на разкаяние,
един, на фона на красив романс,
че не изписах листа ми "желание"
с мастилото на ярък мъжки плам
в Деня, когато любовта търкулна
гърне с' секундички-жълтички,
а аз броях ги с погледа безумен
на несъзнаващо цената им момиче.
Създавам свои малки радостчѝци,
разсейващ лъч - скърбящите души
на моите, така обични, близки
от хватката на мъката да отдели.
Освободена - от пробляснали усмивки
върху потънали в сълзи лица,
на прага на душевното отлитане
"Щастлива съм" със себе си да отнеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
