Не пледирам "мъдрост", а "Любов"
Надявам се да си отида тихо.
Защото тъй и - тихичко, живях
в кюшенцето на времевия ритъм.
В съня ми. Ще долавям детски смях
и босите топуркащи крачета
на всичките късометражни дни,
записани в битийната ми лента,
с която всеки, сам, ще се яви
пред своя безпогрешен съдник.
Дано присъдата ми е "добра"!
Дано желязната ми съвест,
финално, да склони глава!
В съня ще искам, за последно,
да залюлея Палавника на ръце
и двама заедно да побеснеем,
"на щура баба щурото момче".
Да чуя звън на счупена чиния
и видя дяволче в зеница на дете,
когато с "няма, мамо, поразии
да правя вече" гнева ми разнесе
на хиляди невидими парчета;
преди да хукне, звучно залепи
целувчицата право на сърце ми -
за нова пакост "договора" да скрепи.
Ще изживея миг на разкаяние,
един, на фона на красив романс,
че не изписах листа ми "желание"
с мастилото на ярък мъжки плам
в Деня, когато любовта търкулна
гърне с' секундички-жълтички,
а аз броях ги с погледа безумен
на несъзнаващо цената им момиче.
Създавам свои малки радостчѝци,
разсейващ лъч - скърбящите души
на моите, така обични, близки
от хватката на мъката да отдели.
Освободена - от пробляснали усмивки
върху потънали в сълзи лица,
на прага на душевното отлитане
"Щастлива съм" със себе си да отнеса.
© Таня Донова All rights reserved.
The work is a contestant:
