29.08.2005 г., 22:51

Не пожелавай

1.1K 0 3
Не пожелавай
в измамно притежание на сила.
Мощта на тихото причастие
е буфер,
във който се разбива всеки порив,
а острието е насочено към теб.

Короната е златен орнамент
в косите непривързани
с ръцете
от онзи, който нощем коленичи
над меча си приведен.

А ти замахвай ...
Дързостта ти е празен ход
върху шахматната дъска.

Главата е отсечена от раменете,
а ти преглъщай своето безсилие
докато устните
синеят
изричайки присъдата към себе си.

Не пожелавай ...
Твърдо е сърцето,
а ручея на изворът е вечен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обичам те, Йоанна!
    И не спираш да ми липсваш...
  • Все към този извор..се връщаме за Нови сили!Хареса ми Йоанка!Прегръд от мен!
  • Много е хубаво. Едно от малкото стихотворения напследък, което има смисъл

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...