Aug 29, 2005, 10:51 PM

Не пожелавай

  Poetry
1.1K 0 3
Не пожелавай
в измамно притежание на сила.
Мощта на тихото причастие
е буфер,
във който се разбива всеки порив,
а острието е насочено към теб.

Короната е златен орнамент
в косите непривързани
с ръцете
от онзи, който нощем коленичи
над меча си приведен.

А ти замахвай ...
Дързостта ти е празен ход
върху шахматната дъска.

Главата е отсечена от раменете,
а ти преглъщай своето безсилие
докато устните
синеят
изричайки присъдата към себе си.

Не пожелавай ...
Твърдо е сърцето,
а ручея на изворът е вечен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • обичам те, Йоанна!
    И не спираш да ми липсваш...
  • Все към този извор..се връщаме за Нови сили!Хареса ми Йоанка!Прегръд от мен!
  • Много е хубаво. Едно от малкото стихотворения напследък, което има смисъл

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...