Не пожелавай жената на ближния
Не пожелавай жената на ближния
Аз... не я пожелах. Друг направи това,
докато глуповато умувах.
Бе красива жена. По-красива не бях
и опитвал дори да сънувам.
Боже, колко бях плах! Днес не бих си простил.
Но тогава... Тогава ... Тогава...
Господ Ева за себе си бе сътворил,
но Адам ... взе, че го изпревари.
Онзи - другият, той - не, че бе по-красив.
Нито беше по-як. Ни по-умен.
Просто знаеше как да създава мотив,
за жена, дето мрази да губи.
А пък ближният бе от ония мъже,
за които се чувстваш виновен.
Че бе взел за жена идеал е добре,
но да спиш със мечта... е греховно.
Той така и до днес си живее във грях.
Мене завист жестока ме мори.
Как така той можа, а пък аз не успях
на мечтата да стана любовник.
Няма прошка за мен. Непростимо е - знам.
Няма ден да не я пожелая.
Съгрешил бих със нея, дори и във храм,
но поне за момент... ще съм в Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
