31.03.2014 г., 0:37

Не пораствай, това е капан...

4.1K 0 3

Не пораствай, това е капан,

колкото и да не забелязваш.

В живота на големите си сам,

затова недей да им вярваш!

 

Ако пък искаш - сам провери.

Ще видиш, че човечност няма.

Първо ще се правят на добри,

а после ще ти изкопаят яма.

 

До ръба ще те притискат,

повярвай ми, сама го видях.

Запомни - да си добър искат,

но не и по-добър от тях.

 

Казват, че ще си свободен,

но оковите от там започват.

Пари и кариера те водят

и точно те те източват.

 

Повярвай ми, този е грозен свят.

Не ти се иска да живееш там!

Отидеш ли, няма връщане назад.

Недей пораства, това е капан...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напротив прекрасна,много е избежно (това е за коментара след моя)само едно те моля не вярвай на това хората просто си търсят оправдание, просто им харесва да страдат те си мислят че затова са заслужили нещо,не им вярвай.Всичко е по милост,Бог иска,копнее за твоята усмивка всеки ден,той иска единствено да си щастлива.Не иска страдали изкупителна.Обичам те,колко повече Бог?
  • Сърдечно благодаря!
  • Неизбежно е, миличко. Всички падаме в капана, но ако умеем да съхраним детето в себе си, от време на време може и да излезем за малко. А сега се усмихни, защото и в света на големите има красота и истински приятели

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...