Не правят кал сълзите от пръстта...
Отива си копнежа. Любовта.
Отиват си по хладните пътеки.
Живота е за дяволи игра.
По замисъл на Господ - за човека.
А как се озовахме посред зима?
Все още не изплакали дъжда си.
Нима са основателни причините
да се разминем още по веднъж...
Отива си една любов. От глад.
Трохите се размиха със плача ни.
Тълпата се нахрани с топъл хляб,
за сметка на това, че да ни съди.
Да бъде! Нека време е разделно!
Ликуйте безлюбовие и фалш!
Умирал съм и знам, че до последно сълзите от пръстта не правят кал...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
