Не проспивай снега
„И все по е странно –
луната случайна
намига. Едва ли
ù пука изобщо,
че с теб сме проспали
снега в тези нощи.”
Няма Такава, автор в ОТКРОВЕНИЯ
Не проспивай снега,
не сега - в тези нощи!
Вледенена тъга
спи в очите ми още
и ме мами насън
и ме води полека
все навън, все навън...
Януарска пътека
ме събира със теб –
нежно, бавно, съдбовно.
Снежнобелият креп -
споделена виновност -
вечно свързва ни, знам.
Тайните му незрими
разгадаеш ли сам
и дадеш ли му име,
ще съм твоя сега -
чак до края и още...
Не проспивай снега –
не сега – в тези нощи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
