13.03.2016 г., 9:37 ч.  

(Не)Простимо 

  Поезия » Друга
536 0 7

вглеждам се

вслушвам се

търся

в радостта огорчение и вина

нещо такова присъства ли

в общата тишина

то кога се роди и порасна

разцъфтя

върза плод

кой нахрани с омраза

Любовта ни

до гроб

всички пътища стигат до Хоризонта

а пък той както винаги си мълчи

не разнищва хорската радост и болка

сбрани в човешките ни очи

само

изсипва сълзите им нощем

връз постелята на съня

обвинение или прошка

избери си сега

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??