13.03.2016 г., 9:37  

(Не)Простимо

817 0 7

вглеждам се

вслушвам се

търся

в радостта огорчение и вина

нещо такова присъства ли

в общата тишина

то кога се роди и порасна

разцъфтя

върза плод

кой нахрани с омраза

Любовта ни

до гроб

всички пътища стигат до Хоризонта

а пък той както винаги си мълчи

не разнищва хорската радост и болка

сбрани в човешките ни очи

само

изсипва сълзите им нощем

връз постелята на съня

обвинение или прошка

избери си сега

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...