Mar 13, 2016, 9:37 AM  

(Не)Простимо

  Poetry » Other
808 0 7

вглеждам се

вслушвам се

търся

в радостта огорчение и вина

нещо такова присъства ли

в общата тишина

то кога се роди и порасна

разцъфтя

върза плод

кой нахрани с омраза

Любовта ни

до гроб

всички пътища стигат до Хоризонта

а пък той както винаги си мълчи

не разнищва хорската радост и болка

сбрани в човешките ни очи

само

изсипва сълзите им нощем

връз постелята на съня

обвинение или прошка

избери си сега

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...