Не просто мелодия
По улицата днес вървях и се заслушах
в една мелодия на просещ цигулар.
Поспрях се, този път не го подминах,
замаяна от трелите на този просяк стар.
Свири, свири в този ден,
но не от радост, а от мъка тананикай
и пак с гласа, така студен,
самотата ми при себе си повикай!
Свири! Не спирай! Продължавай!
Мелодията е така красива
и мен и други утешавай,
макар че болката сега убива.
Хей, ти свириш толкоз тъжно тая вечер.
Това ли чувства твоето сърце?
И виждам сълзите от мъка вече,
на всяко тук присъстващо лице.
От струните се ражда самотата.
Извира болката от всички тях.
Не искам да настъпва тишината!
Не искам да дочувам ничий смях!
О, моля те, все така продължавай!
Макар че погледът е вече толкова сломен,
че някога ще свърши всичко обещавай
и тази песен посвети на мен.
© Просто Аз Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Знаеш ли, Ел, всеки ден минавам покрай един уличен акордеонист. Свири виртуозно! Такива парчета за китара и пиано "вади" с акордеона си, че буди само възхита! И винаги съм се чудела какво е това нещо, което го кара всекидневно, при минус 20 и плюс 40 градуса да е там, все на едно и също място! Едва ли е забогатял от това, значи или живее, за да радва хората, които минават покрай него, или самата музика е неговият живот!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
