Не просто мелодия
По улицата днес вървях и се заслушах
в една мелодия на просещ цигулар.
Поспрях се, този път не го подминах,
замаяна от трелите на този просяк стар.
Свири, свири в този ден,
но не от радост, а от мъка тананикай
и пак с гласа, така студен,
самотата ми при себе си повикай!
Свири! Не спирай! Продължавай!
Мелодията е така красива
и мен и други утешавай,
макар че болката сега убива.
Хей, ти свириш толкоз тъжно тая вечер.
Това ли чувства твоето сърце?
И виждам сълзите от мъка вече,
на всяко тук присъстващо лице.
От струните се ражда самотата.
Извира болката от всички тях.
Не искам да настъпва тишината!
Не искам да дочувам ничий смях!
О, моля те, все така продължавай!
Макар че погледът е вече толкова сломен,
че някога ще свърши всичко обещавай
и тази песен посвети на мен.
© Просто Аз All rights reserved.
