Не просто равносметка...
Аз някога във гняв необузда́н
разкъсах спомените в равносметка късна
и разпилях по вятъра, но там:
той без да мисли – просто ги разпръсна...
А вятър ако нещо разпилее
не връща сам по пътища обратни –
и любовта , безумецът, ще вее,
но вече из простори необятни!...
Замръкнали сега в една Пустиня,
сме само двама – аз и Вятъра
и тъжно е, че всичко просто мина, ...