Не просто равносметка...
Не просто равносметка...
Аз някога във гняв необузда́н
разкъсах спомените в равносметка късна
и разпилях по вятъра, но там:
той без да мисли – просто ги разпръсна...
А вятър ако нещо разпилее
не връща сам по пътища обратни –
и любовта , безумецът, ще вее,
но вече из простори необятни!...
Замръкнали сега в една Пустиня,
сме само двама – аз и Вятъра
и тъжно е, че всичко просто мина,
а разпиляното се пръсна по Земята!...
* * * * * * * * *
... Но във Душата ми Пустинята нахлула:
огромна и отчайващо зловеща –
напомня ми, че някога похулих
най-чистото, което имах!...
... И боже мой, как не пожалих нещо!...
16.10.2019. / Някога в Пустинята
© Коста Качев All rights reserved.
