Не псувах дълго нашата държава
половин час за четене
Когато бях на път да се предавам,
а нямах за беда полезен ход,
не псувах дълго нашата държава
и нашият така добър народ.
Отидох вместо туй да тегля заем.
Аз трябваше напред да продължа,
и сметките за ток, вода и наем
със заема веднага да платя.
Издърпах бързо исканият кредит.
Платих със него борчове назад
и малък дълг към близките съседи
по Коледа да не умрат от глад.
Пък с рестото от едрите стотинки
намерих няква мацка за купон.
От Била купих сок от боровинки
и евтина консерва риба тон,
и след това - с бутилка бяло вино
(останала от някой минал век)
поседнах с непознатата бамбина
на улицата в есенния пек.
Но щом извадих чаши в тази жега
на масата до близкото дърво,
от ъгъла - се пръкна мой колега
със чисто ново, скъпо колело.
Той мигом ни сканира до дървото
и врътна десен ляв около мен.
Подпря до нас на стойка колелото
и рече нетактично: - Добър ден!
Денят бе хубав, синьо бе небето,
но моята бутилка бе една!
За вино ми се пръскаше сърцето,
и с него аз не щях да го деля!
Изригнах към колегата, невинно:
да ходи с колелото в Тур дьо Франс!
Във Франция да пие бяло вино,
в бистрата на далечния Прованс!
Но моят млад колега беше хитър.
Не смяташе така да се даде.
Измъкна от багажника си - литър
ракия във пластмасово шише!
Извади също - цели два буркана
туршия с чесън лук и карфиол,
със къс сланина бял като сметана
поръсен яко със тибетска сол!
Разтърках си невярващо очите!
Колегата не бе такъв човек:
да черпи със ракия под брезите,
и то във тази криза, този век.
Веднага го поканих на софрата,
налях му от бутилката мискет,
и го попитах: “Как с една заплата
е купил този скъп велосипед?”
А колегата веднага се похвали,
че неговото славно колело
е френско, с неръждаеми педали
и свръхудобно, кожено седло.
За него той платил огромна сума,
когато бил на гости във Лион.
Сто евро - му била едната гума,
а рамката била почти цял бон.
Намразих му набързо колелото,
но мацката до мене онемя!
Поиска да се метне на седлото,
да врътне кръгче в близката гора.
Колегата ми, зяпна към момето,
и някак без да ще му позволи,
да врътне два тегела край шосето,
с две кръгчета и няколко черти.
А мацката… не чака, а се метна
на ръбестото, кожено седло
и с пълна газ изчезна на момента
зад клоните на близкото дърво.
Останахме - с колегата ми двама.
Ракията бе сладка като мед!
Изпихме много бързо килограма.
Туршията не беше много в ред.
Но, стана вечер, спусна се луната.
От мацката ми нямаше следа!
С тревога се загледах към гората.
Надявах се да се завърне тя.
Помислих, че е стресната от вълци
из храстите на Люлин планина!
Че някой изверг с нож я е накълцал
и сигурно е вече на кайма!
Замолих се на Господ да помогне!
Да ми предпази мацето от зло!
А колегата ми, вместо да се трогне,
реши, че ще му плащам колело!
От думите му, взех да изтрезнявам!
По тялото ми тръгна топла пот!
Не псувах дълго - нашата държава,
а нашият… така крадлив народ!
Юри
Йовев
Октомври
2023 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
😀😀😀 Прекрасен стих с много тъжни последици! 😀😀😀
-
Юри, готино е както винаги стихотворението. Отново ме разсмиваш, макар и с малко тъжната ситуация. Обаче това колело има голям багажник - ракия, буркани... струвало си е парите. 😄
-
😅😅😅
-
Пепи, голям глад е налегнал мометата, на всичко са готови за некой лев! 😀
-
тия момета са обучени на всичко: и планери, и дирижабли, и колелета, всичко карат и откарват те, щом попадне им обектът в нежните им мънички ръце!😅 🤣
-
Люси, колелото беше много скъпо! 😀
За пет хиляди евро много момета биха се изкушили в днешно време! 😀 -
Юри, момчето не е крадливо, а станало е на кайма като магарето дръгливо.
-
Таня, ако ме накараш да напиша тази история без рими, няма да мога! 😀
Благодаря ти! 😊 -
Само като прочетох половин час четене си казах, ооо, не сега, друг път. Ама познавайки чувството ти за хумор се престраших!
В началото ми бе смешно, после стана тъжно, с една дума реалестично!
Поздравления, Юри! -
Тони, Пепи на лирическия му се наложи да изтегли още един заем., заради момето! 😀
-
"и малък дълг към близките съседи
по Коледа да не умрат от глад."
защо все на добрите хора им се случват лоши неща...
Едно време преливахме от пусто в празно, сега преливаме от заем в заем! -
Ами те, мометата са така -
или ти казват - купи ми, или си взимат харесаното, без да те питат и бягат.
Разхили ме от сутринта!
-
Огняне, Стойчо!!! 😊👍
До днеска нямам никаква представа,
защо постъпи тъй това моме!
Намразих - не - крадливата държава!
А нашите… крадливи умове! -
Защо да не помогна на бедстващи колоездачи,Юри?!
Че може ли в беда;и по бели гащи,дори и без потури,
да ви остави хубаво момиче?!Виж,нашите различни
банки,много-много не обичат харчовете ви излишни!🤣
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Кофти народ сме! Крадлив!