Не псувах дълго нашата държава
половин час за четене
Когато бях на път да се предавам,
а нямах за беда полезен ход,
не псувах дълго нашата държава
и нашият така добър народ.
Отидох вместо туй да тегля заем.
Аз трябваше напред да продължа,
и сметките за ток, вода и наем
със заема веднага да платя.
Издърпах бързо исканият кредит.
Платих със него борчове назад
и малък дълг към близките съседи
по Коледа да не умрат от глад.
Пък с рестото от едрите стотинки
намерих няква мацка за купон.
От Била купих сок от боровинки
и евтина консерва риба тон,
и след това - с бутилка бяло вино
(останала от някой минал век)
поседнах с непознатата бамбина
на улицата в есенния пек.
Но щом извадих чаши в тази жега
на масата до близкото дърво,
от ъгъла - се пръкна мой колега
със чисто ново, скъпо колело.
Той мигом ни сканира до дървото
и врътна десен ляв около мен.
Подпря до нас на стойка колелото
и рече нетактично: - Добър ден!
Денят бе хубав, синьо бе небето,
но моята бутилка бе една!
За вино ми се пръскаше сърцето,
и с него аз не щях да го деля!
Изригнах към колегата, невинно:
да ходи с колелото в Тур дьо Франс!
Във Франция да пие бяло вино,
в бистрата на далечния Прованс!
Но моят млад колега беше хитър.
Не смяташе така да се даде.
Измъкна от багажника си - литър
ракия във пластмасово шише!
Извади също - цели два буркана
туршия с чесън лук и карфиол,
със къс сланина бял като сметана
поръсен яко със тибетска сол!
Разтърках си невярващо очите!
Колегата не бе такъв човек:
да черпи със ракия под брезите,
и то във тази криза, този век.
Веднага го поканих на софрата,
налях му от бутилката мискет,
и го попитах: “Как с една заплата
е купил този скъп велосипед?”
А колегата веднага се похвали,
че неговото славно колело
е френско, с неръждаеми педали
и свръхудобно, кожено седло.
За него той платил огромна сума,
когато бил на гости във Лион.
Сто евро - му била едната гума,
а рамката била почти цял бон.
Намразих му набързо колелото,
но мацката до мене онемя!
Поиска да се метне на седлото,
да врътне кръгче в близката гора.
Колегата ми, зяпна към момето,
и някак без да ще му позволи,
да врътне два тегела край шосето,
с две кръгчета и няколко черти.
А мацката… не чака, а се метна
на ръбестото, кожено седло
и с пълна газ изчезна на момента
зад клоните на близкото дърво.
Останахме - с колегата ми двама.
Ракията бе сладка като мед!
Изпихме много бързо килограма.
Туршията не беше много в ред.
Но, стана вечер, спусна се луната.
От мацката ми нямаше следа!
С тревога се загледах към гората.
Надявах се да се завърне тя.
Помислих, че е стресната от вълци
из храстите на Люлин планина!
Че някой изверг с нож я е накълцал
и сигурно е вече на кайма!
Замолих се на Господ да помогне!
Да ми предпази мацето от зло!
А колегата ми, вместо да се трогне,
реши, че ще му плащам колело!
От думите му, взех да изтрезнявам!
По тялото ми тръгна топла пот!
Не псувах дълго - нашата държава,
а нашият… така крадлив народ!
Юри
Йовев
Октомври
2023 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
