Не разбрал, че ще бъде забравен
Тихо, тихо
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича
с блестящата сплав на сълзите:
скръбно- ласкав,
до устните стига горчив.
Той догаря
с безцветна тъга в моите длани,
звънко пада
в нозете ми, хладен, но жив
и изтича
безпомощен и безпощаден,
и измива
по пътя си всички вини,
... неразбрал, че ще бъде забравен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
