20 jul 2006, 13:08

Не разбрал, че ще бъде забравен 

  Poesía
774 0 7

Тихо, тихо
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича
с блестящата сплав на сълзите:
скръбно- ласкав,
до устните стига горчив.

Той догаря
с безцветна тъга в моите длани,
звънко пада
в нозете ми, хладен, но жив
и изтича
безпомощен и безпощаден,
и измива
по пътя си всички вини,

... неразбрал, че ще бъде забравен!

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??