Jul 20, 2006, 1:08 PM

Не разбрал, че ще бъде забравен 

  Poetry
773 0 7

Тихо, тихо
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича
с блестящата сплав на сълзите:
скръбно- ласкав,
до устните стига горчив.

Той догаря
с безцветна тъга в моите длани,
звънко пада
в нозете ми, хладен, но жив
и изтича
безпомощен и безпощаден,
и измива
по пътя си всички вини,

... неразбрал, че ще бъде забравен!

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??