Konstance (Констанс)
19 225
11.07.2024 г., 20:47 ч.

Не са сълзи... 

  Поезия » Любовна
253 5 8

В главата ми от мисли пак звъни

и думи, някак странно неудобни…

Спаси ме от измислени вини –

да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!

 

От чакане душата ме боли,

а юли се огъва цял от жега…

Навън е сухо, само в мен вали

и от съмненията толкоз ми дотяга.

 

На края му подхожда тишина!

Или е редно да е буря бясна?

Мълчание. Прилича на стена.

От крясъци безкрайно по-опасно…

 

Тъй кратко беше мой и затова

със себе си не ще да те тревожа.

Над спомените – стъпкана трева,

а в мислите ми – тъмни коловози…

 

На първото залагане – капо́!

Червеното и черното ли губят?!

Илюзии да гониш не е спорт,

а истината гола е и… груба…

 

Не знам, кажи, защо аз с тебе бях

и себе си понякога отричах?

Покривах ли достойнството си с прах?

Пак в името на някакво обичане…

 

От дните си докрай ме заличи!

Предлагам ти да ме забравиш бързо.

А блясъкът, там, в моите очи

не са сълзи… А вятърът развързан…

 

 

29.07.2021

© Констанс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??