Не е сълза...
В главата ми от мисли пак звъни
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли,
а юли се огъва цял от жега…
Навън е сухо, само в мен вали
и от съмненията ми дотегна.
На края му подхожда тишина!
Или е редно да е буря бясна?
Мълчание. Прилича на стена.
От крясъци безкрайно по-опасно…
Тъй кратко беше мой и затова
със себе си не ще да те тревожа.
Над спомените – стъпкана трева,
а в мислите ми – тъмни коловози…
На първото залагане – капо́!
Червеното и черното ли губят?!
Илюзии да гониш не е спорт,
а истината гола е и… груба…
Не знам, кажи, защо аз с тебе бях
и себе си понякога отричах?
Покривах ли достойнството си с прах?
Пак в името на някакво обичане…
От дните си докрай ме заличи!
Предлагам ти да ме забравиш бързо.
А блясъкът, там, в моите очи
не е сълза… А вятърът развързан…
29.07.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени
