Не(сбогом)
Не(сбогом)
Посвещавам на Пламката,
който избра да свети,
а не да тлее в тоя студен свят!...
..................................
Живее ми сe, друже мой,
ей тъй насила, на инат...
Mакар и да не съм герой,
и аз нагърбил съм плакат!
И крача сам, и търся истини...
А помниш ли, вървяхме двама?
В живота си безкрай забързани,
а той проклетника е драма...
Преглеждам стари снимки и тъгувам
за онзи пламък във очите ти,
стоя, не вярвам, плача, псувам,
че изгори със теб мечтите си...
Аз знам, приятелю, че горе,
където се издигна като феникс,
и огъня в душата непокорен,
ще пламне, силно, за да светиш...
Не се сбогувахме със тебе,
аз знам, че ще се видим пак,
не в тоя свят, проклет и беден,
а в друг, на щастие богат!
Не те оплаквам, че замина,
поглеждай някога за мойта свещ,
запалил съм я, Боже, за да видиш
преди, и мен за там да прибереш...
....................................
Данаил Антонов
05.03.2013.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
