diesto (Данаил Антонов)
1039 617
5.03.2013 г., 11:58 ч.

Не(сбогом) 

  Поезия » Философска
718 3 5

Не(сбогом)

Посвещавам на Пламката,
който избра да свети,
а не да тлее в тоя студен свят!...

..................................

Живее ми сe, друже мой,
ей тъй насила, на инат...
Mакар и да не съм герой,
и аз нагърбил съм плакат!

И крача сам, и търся истини...
А помниш ли, вървяхме двама?
В живота си безкрай забързани,
а той проклетника е драма...

Преглеждам стари снимки и тъгувам
за онзи пламък във очите ти,
стоя, не вярвам, плача, псувам,
че изгори със теб мечтите си...

Аз знам, приятелю, че горе,
където се издигна като феникс,
и огъня в душата непокорен,
ще пламне, силно, за да светиш...

Не се сбогувахме със тебе,
аз знам, че ще се видим пак,
не в тоя свят, проклет и беден,
а в друг, на щастие богат!

Не те оплаквам, че замина,
поглеждай някога за мойта свещ,
запалил съм я, Боже, за да видиш
преди, и мен за там да прибереш... 

....................................

Данаил Антонов
05.03.2013.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??