21.05.2008 г., 8:13

Не се докосвай никога до мен!

1.3K 0 7

Не се докосвай, никога до мен!

Защото имаш дъх на пролет -

ще разтопиш сърцето ми в кристала леден,

ще го превърнеш в изтерзана плът...

 

Не се докосвай никога до мен!

Защото аз съм като бялото кокиче -

последно ехо от отлитащата зима.

Аз съм твойто ледено момиче.

 

Не се докосвай никога до мен!

Защото съм мечта - ще се разтопя,

ще стана най-обикновена, ежедневна,

ще загубя бисерния блясък на леда.

 

Не се докосвай никога до мен!

защото ти си в топлина облян,

аз съм само малък, леден спомен,

от теб изваян като нежен блян.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Ф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се докосвай никога до мен!

    Защото съм мечта - ще се разтопя,

    ще стана най-обикновена, ежедневна,

    ще загубя бисерния блясък на леда.
    Особено тези две думички- "бисерния блясък"... Хм, само един истински поет би могъл да напише това! А ти просто извайваш стиховете с невероятния си усет за красота. Потопи ме в едно страхотно усещане- дори не мога да определя името му. Поздравления!
  • вълшебство...
  • Прекрасно!
  • Прекрасен стих! Завладя ме!
  • Много хубаво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...