Не се докосвай, никога до мен!
Защото имаш дъх на пролет -
ще разтопиш сърцето ми в кристала леден,
ще го превърнеш в изтерзана плът...
Не се докосвай никога до мен!
Защото аз съм като бялото кокиче -
последно ехо от отлитащата зима.
Аз съм твойто ледено момиче.
Не се докосвай никога до мен!
Защото съм мечта - ще се разтопя,
ще стана най-обикновена, ежедневна,
ще загубя бисерния блясък на леда.
Не се докосвай никога до мен!
защото ти си в топлина облян,
аз съм само малък, леден спомен,
от теб изваян като нежен блян.
© Диди Ф All rights reserved.
Защото съм мечта - ще се разтопя,
ще стана най-обикновена, ежедневна,
ще загубя бисерния блясък на леда.
Особено тези две думички- "бисерния блясък"... Хм, само един истински поет би могъл да напише това! А ти просто извайваш стиховете с невероятния си усет за красота. Потопи ме в едно страхотно усещане- дори не мога да определя името му. Поздравления!