May 21, 2008, 8:13 AM

Не се докосвай никога до мен!

  Poetry
1.3K 0 7

Не се докосвай, никога до мен!

Защото имаш дъх на пролет -

ще разтопиш сърцето ми в кристала леден,

ще го превърнеш в изтерзана плът...

 

Не се докосвай никога до мен!

Защото аз съм като бялото кокиче -

последно ехо от отлитащата зима.

Аз съм твойто ледено момиче.

 

Не се докосвай никога до мен!

Защото съм мечта - ще се разтопя,

ще стана най-обикновена, ежедневна,

ще загубя бисерния блясък на леда.

 

Не се докосвай никога до мен!

защото ти си в топлина облян,

аз съм само малък, леден спомен,

от теб изваян като нежен блян.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Ф All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не се докосвай никога до мен!

    Защото съм мечта - ще се разтопя,

    ще стана най-обикновена, ежедневна,

    ще загубя бисерния блясък на леда.
    Особено тези две думички- "бисерния блясък"... Хм, само един истински поет би могъл да напише това! А ти просто извайваш стиховете с невероятния си усет за красота. Потопи ме в едно страхотно усещане- дори не мога да определя името му. Поздравления!
  • вълшебство...
  • Прекрасно!
  • Прекрасен стих! Завладя ме!
  • Много хубаво!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...