Не се издържам
(Дъ ни съ чите от ора, дека ни моат дъ са смеат)
Ни съ издържам. Ногу мъ нъпиръ.
У стих дъ земъ дъ са изръзя.
Бълбукъ нящо, май извиръ,
шидьовър гачи иди дъ родя.
Ни съ издържам. Сигур съм пуетин.
Жината вика оти съм чишит.
Мъ кво ръзбиръ. (Ни съм Пушкин.)
Нъли съм язе местен колурит.
Ни съ издържам. Пиша гиниялну.
(Въй как съ фаля. Дажи съ чирвя.)
Идна ракиа метвъм за нъстройкъ.
И посли пак утивам дъ твуря.
Ни съ издържам. Пъча съ кът пуйкъ.
Жината мрънка. (Мъ ша я сменя.)
Ша земъ с пуитесъ дъ римувъм.
У наши селу с ней дъ зазвиздя*.
* - да бъдем звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
