Не се надявам на обрат

5.12.2017 г., 13:36 ч.

Поезия » Философска

308 0 2

Събуждам се и осъзнах,

че лебедова песен пея...

Затичах се след своя грях

и почнах да благоговея!

Обгърнах света със очи

и слънцето взе да ме грее.

Дари ме то с добри лъчи,

тъй както само то умее.

Щастлив бях пак под туй небе,

че пак "от горе" ми прощават

и се почувствах пак добре,

че още време ми остава!

Че имам място в този свят,

че още време ми даряват,

не се надявам на обрат,

но със надеждата оставам!

Аз много неща пропилях,

и знам,че няма да ги върна!

Не ме подтиска този страх,

че във звезда ще се превърна!

03.12.2017г. София

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-12-06T11:49:18+02:00

Човек трябва да оценява шанса и да си прави равносметка, както и да не повтаря грешки!...И да гледа по-бодро на живота! Хареса ми!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-05T15:28:38+02:00

Браво на теб! Така те искам! Не да мислиш колко ти остава и да се гърчиш в съмнения! Искам те бодър, стоплен, радващ се на мига! Готов да го изпълниш целия със себе си! Тогава ще се превърнеш някой ден в звезда! Всички ще напуснем някога този свят, но не всички ще го направят елегантно! Като звезди! Мнозина са забравени още преди да го напуснат! Ти ще бъдеш звезда! Ако не се занимаваш с пресмятане, колко време ти остава тук. Прегръщам те.