Не се надявам на обрат
Не се надявам на обрат
Събуждам се и осъзнах,
че лебедова песен пея...
Затичах се след своя грях
и почнах да благоговея!
Обгърнах света със очи
и слънцето взе да ме грее.
Дари ме то с добри лъчи,
тъй както само то умее.
Щастлив бях пак под туй небе,
че пак "от горе" ми прощават
и се почувствах пак добре,
че още време ми остава!
Че имам място в този свят,
че още време ми даряват,
не се надявам на обрат,
но със надеждата оставам!
Аз много неща пропилях,
и знам,че няма да ги върна!
Не ме подтиска този страх,
че във звезда ще се превърна!
03.12.2017г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
