1.08.2024 г., 9:48 ч.

Не се научих 

  Поезия
132 1 3

Не се научихда бъда сянка...

Да съм невидим, с влас обвързан!?

Да мърдам пръсти и ръце да кърша,

шамари на невинните да бърша!

 

Че защо тогава камбаната да бия!

И да ви говоря че лошите сте вие.

Да защитавам аз доброто и дали то

мечтае за победата над злото!?

 

Не се научих да мълча и плача

тъгата тя любов ли е и ражда ли

тя свободата, тази за която...

погинаха люде Народни.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах твоят зов, преценката на тежката ситуация. Пътят на този стих трябва да стигне до финала. До управниците! Нали в Името на Народа! Е смисъла!
  • Радвам ,Приятелю че оценяш написаното от мен !Болно е когато просто всички си траем...а много добре знаем какво следва!Жално е!Бог да ми ,Прости!Благодаря за разбирането!До нови по надежни!Младене!!!
  • "Не се научих да бъда сянка...
    Да съм невидим, с власт обвързан!?
    Да мърдам пръсти и ръце да кърша,
    шамари на невинните да бърша!"

    Мощно встъпление към един монолог засягащ цялата ни нация.

    Поздравление, Ачо!
Предложения
: ??:??