Aug 1, 2024, 9:48 AM

Не се научих

  Poetry
409 1 3

Не се научихда бъда сянка...

Да съм невидим, с влас обвързан!?

Да мърдам пръсти и ръце да кърша,

шамари на невинните да бърша!

 

Че защо тогава камбаната да бия!

И да ви говоря че лошите сте вие.

Да защитавам аз доброто и дали то

мечтае за победата над злото!?

 

Не се научих да мълча и плача

тъгата тя любов ли е и ражда ли

тя свободата, тази за която...

погинаха люде Народни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах твоят зов, преценката на тежката ситуация. Пътят на този стих трябва да стигне до финала. До управниците! Нали в Името на Народа! Е смисъла!
  • Радвам ,Приятелю че оценяш написаното от мен !Болно е когато просто всички си траем...а много добре знаем какво следва!Жално е!Бог да ми ,Прости!Благодаря за разбирането!До нови по надежни!Младене!!!
  • "Не се научих да бъда сянка...
    Да съм невидим, с власт обвързан!?
    Да мърдам пръсти и ръце да кърша,
    шамари на невинните да бърша!"

    Мощно встъпление към един монолог засягащ цялата ни нация.

    Поздравление, Ачо!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...