6.02.2008 г., 10:54

Не се повтарят мигове измолени

1.2K 0 20

Не се повтарят мигове измолени

и няма връщане от дълъг път...

Остават само бродещите спомени

да стенат тихо в парещата гръд.

 

И раните,  до болка незараснали,

напомнят за обречени неща...

Надеждите звездици са угаснали,

мечтите са  увeхнали цветя.

 

Навярно някъде отвъд пределите

на святата измъчена душа

възкръсва  след поредното разпятие

нетленна и невинна - Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вилдан, благодаря ти за този поздрав.Много ме трогна!
  • "Любовта е полет над бездна...последен дъх на душата..."...се пее в една песен...и кой може да каже изобщо какво е,но според мен факт е,че ще бъде ВЕЧНА И ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ ВЪЗКРЪСВА,както пишеш и ти!
  • Много ми хареса!
  • Чудесни са стиховете ти,Вилдан!С удоволствие ги чета!
  • Ох, Вилдан...Твоите стихове са едни от произведенията, които най ми липсват, когато не влизам в сайта. Сега имам удоволствието да ти се порадвам!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...