18.12.2007 г., 17:12

Не се предавай

840 0 9

Защо има сълзи в очите ти?

Нима този, който обичаш не мисли вече за теб?

Какво стана с всичката онази любов, която ти подари

или всичко беше на шега?

Колко бяхте щастливи,

а сега всичко е толкоз различно.

В най-хубавите мигове осъзнаваш, че си била

нечия чужда играчка,

една песъчинка в пясъка, а не пустиня.

Едно лице, което ти обеща

всичко това, което искаше да бъдеш,

а не можа да ти предложи най-важното - ''Любов''.

И аз се питам сега -  защо така се получава,

защо сърцето винаги само остава?

Даде му всичко, но най-вече щастието, което не оцени,

а пропиля някъде там.

Чувстваш се сега безсилна! - ''Недей!''

Ще ти кажа -

не си заслужава да страдаш за човек, който не можа да те оцени.

Колкото и да те мачкат,

колкото и да те сломяват - не се предавай,

а си казвай,

че всяко зло е за добро

и дори и след най-голямото разочарование

идва бленуваното щастие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...